До 10 ноември в Къщата на арх. Димов, гр. Стара Загора, може да видите изложбата „Ритуално изкуство – Време и Пространство“. В нея са представени творбите на участниците в шестото издание на Арт резиденция “Старото училище“, провело се от 14 до 23 август 2015 г. във великотърновското село Горна Липница. Освен българско участие, хората на изкуството в таз годишното издание са от САЩ, Китай, Полша и Испания.
Пърформансът на артиста Яни „Съни“ Цян от Китай представлява специална сватба, проведена на 21 август 2015 г. в двора на Старото училище. Като универсален ритуал, сватбата свидетелства съюза на двама души, но в това уникално бракосъчетание се отпразнува сватбата на две Времена – Миналото и Бъдещето. Съни сама изрисува своята ритуална рокля, подготви всички детайли от своята сватба, покани жителите на селото, а кметът на Горна Липница Юлко Палов „узакони“ сватбата. Независимо от всичко, този пърформанс е замислен да има парадоксален характер. Въпреки темата за единство, мотивът на разделение е водещ, тъй като роклята, воала, обувките, букета, музиката и дори коктейлите на сватбата са маркирани от ясно разделяне на две времена. Този рязък контраст повдига един основен въпрос: чрез обединяване на миналото и бъдещето, можем ли да постигнем настоящето? Дали сливането на спомени и прогнози създава „Сега“?
Пърформансът бе широко отразен в медийното пространство в края на август 2015 и предизвика множество коментари и дебати. В рамките на изложбата е представен под формата на видео и предмети от сватбата – роклята, букета, обувките, покана и др.
В сградата на Старото училище има своеобразна „стая на тайните“. Там организаторите на събитието са събрали на едно място вещи, използвани в учебния процес в миналото, когато училището е функционирало. Доминго Пино от Испания е един от артистите, който използва в работата си принадлежности, намерени в стаята. Визуалният артист създаде малка култова фигура, наречена Идол. Идеята му е творбата да е освободена от предубеждения, познати символи, митове или легенди, а просто направена от компоненти, които могат да предизвикат и стимулират различни чувства и емоции в наблюдателя. Фигурата комбинира естественото с изкуственото, магия и наука, минало и настояще чрез своите компоненти, някои намерени в природата, други направени от човека. Този Идол не е само опит да изтъкне мистицизма, който това конкретно място – Горна Липница – притежава чрез елементите от неговата среда, но и да върне старото съществуване на тези компоненти в настоящето под формата на механизъм, който обхваща един таен ритуал и символизъм.
Хана Ишишин е млада художничка от Полша. Тя създава серия от картини, в които основен персонаж е маскираният човек/кукер. Хана наблюдава кукерско шествие по време на резиденцията. Тези драматични маски и костюми, които отразяват древна природна традиция, отдаваща почит на циклите на живота, смъртта и прераждането. Също така в България връзката и уважението към природата е много силна и поради това тя вярва, че селската обстановка в Горна Липница е чудесна за проучване и усещане на езическите митове, които все още са силно изразени в българската култура.
Пресияна Шишева завършва британския университет Фаулмут. Връща се в България с идеята да приложи наученото в чужбина на родна земя. Главната тема в изкуството на визуалната артистка е връзката между съвременното общество и природата. Част от нейната работа е колиба от клони и суха трева, разположена в двора на училището. Асистенти в нейния проект са младежи от Горна Липница. Колибата има форма на спирала и е с два входа. Зрителите се провират през единия вход, изминават спиралата, за да излязат през другия вход пречистени. Освен колибата Пресияна създава и две скулптури, в които смесва природни и индустриални елементи. Скулптурите са част от изложбата, а колибата е представено под формата на снимки върху винил.
Бранди Мартин е визуален артист от САЩ. Нейната творба показва как процесите на унищожение и възстановяване винаги се случват едновременно вътре в нас. Нейната идея е инспирирана след посещението на Селскостопанския музей в селото – там на 14 август 2015 г. артистите бяха посрещнати от самодейния фолклорен състав на Горна Липница. Основният обект в творбата на Бранди е стара българска традиционна женска риза. Тя е превърната в арт продукт. Част от работата на Бранди е и кратко видео, представящо манипулациите, които артистката извършва върху ризата.
Музикантът Мирян Колев композира и записа музикална пиеса по време на арт резиденция „Старото Училище“ в Горна Липница. В пиесата са включени мотиви от автентична народна песен от селото, изпълнена от местните жени по време на откриване на резиденцията. Тези мотиви, съхранили духът на миналото, са съчетани със звуци от предмети от Старото училище, носещи елементите тук и сега, като цялостното звучене е допълнено от китарни фрагменти, характеризиращи спиране на времето. По този начин създадената композиция е звуков ритуал, олицетворяващ безвремието и преходността на епохите.
Американският пърформанс артист Тревор Нот направи серия от огнени ритуали в и около Горна Липница, опитвайки се да създаде геометричен дизайн, който ще допринесе за лечение и хармония в околната среда. Местата, които е избрал са ключови енергетични точки около селото, които представят различни методи за процеса на излекуване. Тези места са потокът, сметището, гробището и северозападния хълм. Първите четири ритуала не бяха отворени за посетители. На тях присъстваха единствено Тревор и фотограф, който засне събитието. За петия огнен ритуал посетителите бяха приканени да носят съобщение, написано на хартия, за нещо, което желаят да излекуват в света. Тревор е артист, който за втора година посещава Арт резиденция „Старото училище“, първото му участие беше през 2013 г. Неговата работа е представена в изложбата под формата на снимки и обекти.
Мартин Петров в своите три картини интерпретира темата на резиденцията с усмивка и намигване. Вечерта Време и Пространство се срещат около огъня, разказват си вицове на по чаша и се смеят със замечтани очи. Малко по малко светът се превръща в една безгрижна двойна спирала…
Христо Вълчев също е местен артист. Той създава Цветна ритуална градина под формата на спирала в двора на детската градина в Горна Липница. Ритуалната Магическа Градина е място за извършване на специални ритуали за творческо вдъхновение на всички участници в резиденцията. Градината е създадена чрез Натуралистичен Дизайн, използвайки местни материали: клони, камъни, компост, почва и пясък. В нея са засадени специални билкови растения. Работата на Христо е представена в изложбата под формата на снимки върху винил.
Както всяка година Пламен Петров води типичната вече за Арт резиденцията Детска школа. В нея участват деца от селото от различен етнос. По-малките изработиха в двора на училището „къюр код“, на който ще е изписано Арт Резиденция Старото Училище, а по-големите – на площада пред читалище „Зора“ пресъздадоха артефакта Розета от Плиска. Пресъздавайки я на най-видното място в Горна Липница, те искат селото да я носи на гърдите си. Искат да стопят понятието време от първоначалното ѝ създаване до днес. Както и пространството – да се вижда само от високо и да звучи като послание към планетите и космоса. Работата на Пламен и децата е представена в изложбата под формата на снимки върху винил.
Най-провокативните произведения са на местните артисти Дамян Бумбалов и L.Y.R.A.
Дамян представя серия от три платна – „Кукери на бъдещето“, в които са използвани три добре познати нарицателни фигури от съвремието, трансформирани в кукери от бъдещето.
L.Y.R.A създаде ритуалната инсталация „Новите политици/Врати на времето“, включваща картини, портрети, видео и текстове. Инсталацията и ритуалите в нея са извършвани в продължение на 1 година на точно определени дати /например – 05.10.2014 г./ и места в България, следвайки принципите на ритуалното изкуство. В рамките на арт резиденцията инсталацията е подредена под формата на олтар и активирана. Идеята и целта на въпросната инсталация е унищожаването, посредством ритуални действия и символи на съществуващата политическа система и меркантилните лидери и създаването на един нов тип лидери, които в световната история не са съществували досега – лидери-творци, които имат качествата да бъдат следвани. Въпросните лидери са творци във всяко едно свое начинание. Двигател за техните действия не са меркантилни интереси, а единствено и само подбудите и потребностите на творец.
„Ритуалното изкуство“ е художествено направление в изкуството, създадено през 2012 година. Идеята за неговото създаване възниква в резултат на продължително търсене на модерна и концептуална визия на изкуството, която същевременно да интегрира в себе си принципите на ритуалите и древните знания. Развива се с основен център Арт Резиденция „Старото училище“ – тя е създадена през 2010 г. и се намира в с. Горна Липница. В миналото сградата, в която се помещава резиденцията, е била училище. За шест поредни издания, които засега се случват веднъж в годината през месец август, там са творили над 60 български и чужди артисти, а броят на кандидатствалите за участие е над 500 от повече от 30 държави.
Мисията на резиденцията е да върне модерното изкуство и артистите към природата и естествените енергии, които въплъщава селският начин на живот.
След 10 ноември т.г. пътуващата изложба на Арт резиденция „Старото училище“ ще посети още четири големи града в страната – Варна, Бургас, Русе и София.
Проектът Организиране и провеждане на издание на Арт Резиденция „Старото Училище“ на тема „Ритуално Изкуство – Време и Пространство“ се финансира по програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
„Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Читалище „Зора-1887” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Програмния Оператор на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“.
