Последните данни на Европейската агенция по околна среда, цитирани от Нова телевизия, поставят България на второ място в Европейския съюз по нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ). Първенец в негативната класация е Румъния, но нашата страна я следва плътно.
В Стара Загора замърсяването с ФПЧ е едно от най-високите в страната – средногодишната концентрация за 2023 г. е 21 микрограма на кубичен метър. Това е близо до установената граница от 25 микрограма, след която се счита, че въздухът вече е прекомерно замърсен. Макар да не е премината официалната норма, тенденцията е обезпокоителна и поставя Стара Загора сред най-уязвимите градове в България по този показател.
Основните източници на замърсяване с прах са добре познати – промишлеността, транспортът и енергетиката. Тези сектори имат сериозно присъствие в региона, което обяснява и високите нива на фини прахови частици. Особено опасни са по-фините от тях – с диаметър под 2.5 микрометра (PM2.5), които проникват дълбоко в дихателната система и могат да увредят белодробната тъкан при продължително излагане.
Важно е да се подчертае, че според данните, нито една от измервателните станции в България не е регистрирала стойности над допустимите. Но тук възниква и друг въпрос – достатъчни ли са само осем станции за цялата страна? И дават ли ни те реална представа за качеството на въздуха в градовете? Например, станцията в столичния квартал „Хиподрума“, която представя данните за София, е разположена в парк – факт, предизвикал обществено недоволство и съмнения в представителността на измерванията.
На този фон единственият „успокоителен“ елемент е, че средната стойност за целия ЕС не е надхвърлена от нито една държава членка. Но това не трябва да ни залъгва – България е все още много далеч от стандартите на страни като Финландия, Швеция или Ирландия, където годишните нива на фини прахови частици са под 7 микрограма на кубичен метър.
В контекста на климатичната криза и зачестяващите респираторни заболявания, включително сред децата и възрастните хора, усилията за намаляване на праховото замърсяване трябва да бъдат приоритет – не само на държавно, но и на местно ниво.
Град като Стара Загора, със своята индустриална тежест и географско разположение, има нужда от по-сериозен контрол, инвестиции в зелени пространства, подобряване на градския транспорт и насърчаване на устойчиви енергийни решения. Защото чистият въздух не е лукс – той е основно човешко право.
