Тази вечер в Залата на Регионалната библиотека „Захари Княжески“ в рамките на Фестивала на оперното и балетното – Стара Загора беше представена уникална ретроспекция в историята на най-значимата творба в българското танцово изкуство „Нестинарка“ от Марин Големинов. Специално за случая ще се прожектират кадри от Златния фонд на БНТ. В тях са включени, освен фрагменти от различни постановки и свидетелства на Марин Големинов, Асен Найденов, Маргарита Арнаудова, както и на първата изпълнителка в ролята на Демна – Нина Кираджиева.
Танцовата драма „Нестинарка“ е не само емблема в творчеството на нейния автор Марин Големинов, а и на българското танцово изкуство. За написването й композиторът се подготвя дълго. През 1938 г. след продължително търсене на либрето, Големинов се спира на разказа „Нестинарка” на Константин Петканов, поместен в сборника „Омайно биле”. За този момент композиторът споделя: „Когато прочетох разказа, нещо стихийно и неудържимо бликна у мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята добиваше яснота и внушителност, а драматургичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагичните акценти на действието.“
Идеята да въплати образа на главната героиня Демна в една чисто българска по характер музика го обсебва. Сам разпределя разказа на отделни сцени. Още преди това композиторът е набелязал изразните средства, проучил е и българския музикален фолклор.
В началото на 1940 г. партитурата е готова. Големинов я предлага на Софийската опера. Въпреки големи трудности на 4 януари 1942 г. на сцената на Софийската народна опера се осъществява премиерата на „Нестинарка” Първото представление се превръща в културно събитие.. До края на сезон 1942-1943 г. „Нестинарка” е играна 30 пъти, нещо невероятно за българско сценично произведение по онова време.
