Стефанка Желязкова и Емил Минев, дългогодишни диригенти на формации от Хоровата
школа на НЧ „Родина-1860“, ще бъдат отличени с “Почетен знак на Кмета на Стара
Загора” на концерта „Нашата песен“ на 29 октомври от 18.00 часа в Музея на религиите. В
него ще се включат Смесен хор „Родина“ с диригенти Емил Минев и Добринка Койнова-
Бирман, клавирен съпровод: Светлана Денева и Дамски камерен хор „Да капо“ с диригент
Добринка Койнова-Бирман, клавирен съпровод: Петър Паликарев. Събитието е част от
Програмата на Община Стара Загора за 1 ноември – Ден на народните будители.
Тези две формации към днешна дата са наследник на богатите хорови традиции на
читалището – родоначалник на това изкуство в града ни. С концерта на двата хора ще се
отдаде публично заслужено уважение към двамата значими в национален мащаб
диригенти от Стара Загора.
Стефанка Желязкова е дългогодишен диригент на Представителния детски хор при НЧ
“Родина-1860”. Родена е в Стара Загора. Завършва висше музикално образование в
София. През 1969 г. създава Детски хор при Читалище „Родина“, в който през годините се
формират няколко формации. С времето той прераства в Хор девойки „Родина“, на който
г-жа Желязкова е диригент до 2021г. През всички тези 52 години концертният състав на
хора участва изключително активно в културния живот на Стара Загора, в много
фестивали и хорови асамблеи в България и чужбина; има спечелени лауреатски звания и
медали от международни хорови конкурси в Чехия, Белгия, Германия, Унгария, Словения
и др. Дълги години корепетитор на състава бе Румяна Шишкова. След изявите на хора на
сцени в Европа, последва покана за членство в Европейската хорова асоциация „Европа
пее”. От 2000 година Хор девойки „Родина” е единствен представител на България в
„Europa Cantat” в категорията младежки хорове. Оттогава всяка година формацията
участваше във фестивалите Европа Кантат на нашия континент. Хорът е осъществил
множество самостоятелни концерти и колаборации с млади поп изпълнители.
Няколко поколения отраснаха с музиката и песента, благодарение на труда на Стефанка
Желязкова и нейния екип. За тези 52 години през хоровата школа на г-жа Желязкова са
преминали хиляди старозагорски деца, възпитани в трайна любов към хоровата музика,
многогласното пеене и изпълнителско изкуство; хиляди настоящи и бъдещи ценители на
музикалната култура на града ни.
Именно дълготрайната обич към тази музика събра бивши възпитанички на Хор девойки
„Родина“ в края на 2022г. в своеобразното им продължение – Дамски камерен хор „Da
capo“ под диригентството на Добринка Койнова-Бирман, също бивша хористка, която
стартира кариерата си като вокален педагог и помощник диригент в Хоровата школа на
Читалище „Родина“ още в края на 80-те години, преди своята кариера в Германия.
Последният голям проект под диригентството на г-жа Стефанка Желязкова, бе участие на
бивши хористки от различни градове в страната с изпълнение на „Сън в лятна нощ“ на
Моцарт под съпровода на Симфоничен оркестър от Германия по случай Празниците
„Пловдив – Столица на културата“ през 2019 год. на Античния форум в града.
Понастоящем г-жа Желязкова е диригент на хорова формация в София.
Г-жа Стефанка Желязкова ще бъде удостоена с “Почетен знак на Кмета на Стара
Загора” по повод 80-годишния й юбилей и за заслуги в музикалното обучение на
поколения старозагорски деца.
Емил Минев е роден на 1 май 1949 г. в Стара Загора. Завършва Средно музикално
училище в гр. Варна през 1968 г., след което е продължава образованието си в
Музикалната академия в София. Дипломира се през 1974 г. със специалност „Хорово
дирижиране” в класа на проф. Георги Робев.
Назначен е за диригент на хора на Старозагорска народна опера, където работи до 1982 г.
и после отново от 1997 г. Дълък е репертоарният списък на Емил Минев като оперен
хоров диригент: „Риголето”, „Травиата”, „Набуко” и „Аида” от Верди, „Мадам Бътерфлай”,
„Бохеми” и „Манон Леско” от Пучини, „Фаворитката” от Доницети, „Отвличане от Сарая”,
„Сватбата на Фигаро” от Моцарт и др.; оперетите „Хубавата Елена”, „Прилепът”,
„Царицата на чардаша” и др.; мюзикълите „Реквием” на Моцарт и Верди, „Стабат матер”
на Перголези и др.
През 1982 г. към Народно читалище „Родина” се създава Хорова школа с главен диригент
Емил Минев. Хоровата школа включва 4 хорови формации – от най-малки деца до
пенсионери. Всеки хор има диригент, хормайстор и корепетитор.
Централна формация в школата е Смесен хор „Родина”, който той ръководи лично.
Репертоарът е разнообразен. В него са включени произведения от различни стилове и
епохи до съвременни автори. Дълги години хормайстор-акомпанятор на състава бе
Татяна Наумова, а организатор – Емилия Петкова.
Под диригентството на маестро Минев, Смесен хор „Родина“ става лауреат на
международните фестивали в Дебрецен – Унгария, Медидзрое – Полша, „Варненско лято",
„Златната Диана" – България; международните хорови конкурси: Ланголен –
Великобритания, Медзизрое – Полша, Мидълзбро – Великобритания, Варна – България,
Лимбург – Германия, Шпитал – Австрия и Истанбул –Турция. Много са и международните
концертни турнета на хора: Полша, Чехия, Русия, Унгария, Германия, Великобритания,
Румъния, Гърция, Турция, Франция, Македония, Австрия, Италия…
Музикалният талант на маестро Емил Минев се проявява не само в дирижирането, а и в
аранжирането. За своята дълга творческа биография той е направил много аранжименти
за смесени хорове, ансамбли и вокални формации. Една от последните му награди като
аранжор е от Петия дистантен конкурс „Нови гласове и песни”, юни 2020, София, когато
Емил Минев става носител на Първа награда в раздел „Аранжименти”, в категория
„Хорове, групи и ансамбли”.
Г-н Емил Минев ще бъде удостоен с “Почетен знак на Кмета на Стара Загора” за активно
творческо присъствие в културния живот на града ни и за съхранение и развитие на
старозагорската музикална традиция.
Да бъдеш хоров диригент означава да носиш отговорността за хармонията —
не само в звука, но и между хората. Това е служение, което не се измерва с
аплодисменти, а с пробудени сърца.
Диригентът е тишината преди първия тон и вятърът, който движи песента
след последния акорд. Той носи в себе си търпението на учител, вдъхновението на
творец и смирението на служител на изкуството. Под неговия поглед гласовете се
превръщат в едно цяло – като различни искри от един и същи огън. Неговата работа
е невидима, но нейният резултат звучи дълго след като последната нота е
отшумяла.
Ето защо признанието към него е признание към самата сила на музиката –
онази, която събира, извисява и ни напомня, че будителството може да звучи… и в
хармония.
Тези два почетни знака са признание не само за професионално майсторство, а и
за будителски дар — да превръщаш музиката в сила, която води напред.
Честит празник, будители!
