Драгомир Стойнев: Рискове и възможности са Старозагорско – икономика, енергетика и доходи

 

Пиша тези редове първо като икономист, после като политик с опит в икономиката и енергетиката. За изборните страсти ще кажа само няколко думи в началото и то за да е ясно, че те не носят решения, но показват сериозен проблем.

В Старозагорско наблюдаваме „десант“ на ГЕРБ-министри с поведение на действащи такива, а не на кандидати за депутати. От това личи силно притеснение и желание за „овладяване“ на настъпващи кризи…

Министрите на ГЕРБ – на икономиката Борисов и на образованието Вълчев, са съвестни  администратори. Представят ни съществуващи държавни мерки като партийни виждания на ГЕРБ. Срастването на държавата с партията отдавна е факт при тях. Категоричен съм – ГЕРБ нямат собствена икономическа политика за ръст и възстановяване. Те пак преписват секторни европейски програми и инструменти. Стратегически документ като Националния план за възстановяване и развитие не е нищо повече от механичен сбор, писан от чиновници в министерствата. Дори името на партийната им предизборна програма – „България – следващо поколение“ е буквален превод на Next Generation EU – така Евросъюза нарече временния инструмент за възстановяване във връзка с COVID-19. Но ако до вчера можеше да „преписваме“ спокойно и да държим нашата икономиката на евро-системи, то нещата днес вече са други.

Икономическият спад започна преди COVID, бюджетните, съответно политическите, проблеми вътре в Евросъюза – също. Планът „Юнкер“ беше тест за нов подход. България се провали – подаде едва няколко проекта на много близки до властта. Последва COVID и ново задържане на стопанския живот. В същото време тече необратима трансформация в енергийните системи. Икономиките се лекуват като стъпват на бързата писта на технологиите. На глобално ниво тече процес на пре-локация на индустриални мощности, големите европейски производители изтеглят производства от Азия и търсят нови локации – близки, по-сигурни, предвидими. С една дума – имаме много силно ускоряване на промяната. Всяка от тези констатации сведена на локано ниво има отношение към региона на Старозагорско.

Имаме риск от сериозна криза. Спо­ред прог­но­зи­те на ЕК, Бъл­га­рия и Хър­ва­тия ще са стра­ни­те, ко­и­то през чет­вър­то­то три­ме­се­чие на та­зи го­ди­на ще имат най-го­лям спад спря­мо съ­щия пе­ри­од на 2019 г. – 11%. Кол­ко ще про­дъл­жи спа­дът при нас и кол­ко ще е го­лям, за­ви­си от дейс­тви­я­та, ко­и­то ще бъ­дат пред­при­е­ти. Имаме и възможност – трансформация, за която ни дават и средства – безвъзмездни и под формата на заеми, от страна на ЕС.

Тук идва моето искрено притеснение, че ГЕРБ не са адекватни. Пак чакат ЕС да им каже как, а те просто да го препишат за България и да го преразпределят. Сега обаче е друго – трябва ние да кажем на ЕС какво искаме, специфично, съобразено с нашата реалност и проблеми – мощности, дадености, човешки ресурс, образование и пр.

Как се вижда тази голяма трансформация от старозагорско?

В предизборната кампанията в старозагорско ГЕРБ говорят за милиони – вече дадени, и милиони – в бъдеще очаквани специално за региона. Това колко пари са изплатени на старозагорските фирми по програма Иновации и конкурентоспособност обаче не е постижение на ГЕРБ, а рутинен административен процес. Постижение на самите фирми е, че са се справили… Бюджетът на Старозагорския университет не е политика на ГЕРБ, а е процедурно изпълнение на големия държавен бюджет…

Този подход може да е партийно ефективен за ГЕРБ, но не помага много на региона. Икономиката и доходите тук вече са върху плаващи пясъци и хората го усещат.

Какво се случва в Старозагорско – с икономиката и с доходите?

  1. Регионът все още се носи на вълната на енергетика, оръжейната и преработвателна промишленост. Вълната обаче спада и в трите си точки. Цените на емисиите, трансформацията на въглищното производство, вече задъхват комплекса Марица Изток. Спад има и по другите две – поради геополитика, общ икономически спад, който започна преди COVID. Пандемичната криза само задълбочава проблемите.
  2. Преки чуждестранни инвестиции – и тук уж нещата изглеждат добре, но отново стоим на стара слава. Добрите икономически показатели се дължат на стари инвестиции – в топлоцентралите в енергетиката и на предишни инвестиции в оръжейния сектор. /Виж данни и анализи на Институт за пазарна икономика/. Нови големи инвеститори – няма, стратегически – съвсем. Всъщност големите инвестиции идват отново от шепата – около 30-на големи предприятия в региона и са основно за ново оборудване в държавните мини, в единия американски ТЕЦ и в „Арсенал“.
  3. 3. Индустриалните зони – много рекламирани, но вече не са толкова силен инструмент за привличане на стратегически инвестиции. Бяха преди повече от 10 години, когато ги създавахме. Бизнесът, търсещ къде да прелокира мощности в кризата иска съвсем други неща. Към момента инвеститорите в Индустриална зона „Загоре“ нямат профил и перспектива за висока добавена стойност. Не случайност зона „Еленино“ бе замразена.
  4. Заплатите в областта средно измерено са сред високите в страната. Раднево и Гълъбово са в топ 10 на българските общини по средна брутна месечна заплата – Раднево на 3-то място с 1 826 лв., а Гълъбово с 1 732 лв. Разпределението им обаче е неравномерно – високи в енергетиката и много ниски в сектора на услугите.
  5. Старозагорско има проблем с кадрите, въпреки че е университетски център. Има проблем точно с кадрите, които трябва да се превърна в мотор на бърза икономическа и технологична трансформация. Откриването на нова специалност по IT-технологии в Тракийския университет и Новата гимназия по компютърни науки „Миню Балкански“ са добър модел, но не са решение.
  6. 6. Свиването на икономиката и платежоспособността на хората в Старозагорско са факт – има и непреки доказателства за това – големи вериги затвориха магазините си, банкови клонове се редуцират, отпаднаха проектите за нови търговски центрове, големи компании като „Загорка“ изтеглиха централите си от града и ги установиха в София.

Какво може да бъде направено?

  1. Политическа рамка: В новия мандат икономическото възстановяване и енергийната трансформация да се изведат като над-партийни теми, обект на постигане на национален, политически, експертен, обществен консенсус. Народното събрание да стане естествен център на дебат и създаване на стратегическа рамка и на конкретни политики и планове. Мотив: няма как изпълнителната власт да решава как и къде ще инвестира, да управлява огромен бюджетен ресурс и едновременно да се самоконтролира.
  2. 2. Инвестиции: България, отново след политически консенсус в страната, да стартира инициатива в рамките на ЕС заедно с други засегнати държави с висок дял на въглищна енергетика за обявяването на въглищните региони за зони със специален данъчен статут/облекчения. Осигурява се добра среда за пре-локацията/завръщането на европейски индустриални мощности и производства от Азия към Европа.

Мотив: Нужна е стратегическа, наднационална рамка, както и диалог с големите европейски производства на ниво ЕК. Обичайните, технически, национални нива – Индустриални зони или Агенция за инвестиции, имат съвсем други изпълнителски функции.

  1. 3. Енергийна трансформация: Максимално да се ускори подготовката на Плана за справедлив преход за Старозагорско с конкретни значими енергийни проекти. Незабавно да се създаде оперативно звено с център Стара Загора, а не Министерски съвет. На първо място този план трябва да съдържа ясна и конкретна цел, която преследва. А именно да запазим действащите ТЕЦ, като ги преструктурираме, така че към 2050 г. производството им да бъде с нулеви емисии на парникови газове. И тук идва трудната част, а именно какви заместващи производствени мощности могат да бъдат създадени, така че да гарантираме балансиращите мощности в енергийната система и в същия момент да гарантираме работните места на заетите в комплекса. Заместването изцяло с възобновяеми енергийни източници е невъзможно поради непредвидимостта им. Повечето ни съседи се ориентират към микс от различни енергийни източници, като включват временно използване на природен газ, ВЕИ и водород, произведен от електролиза на вода, а така също и технологията за уславяне и съхранение на въглерод.

Мотив: Планът всъщност е конкретно, измеримо проектиране на съдбата на старозагорско – срок и начин на трансформация, възможност за удължаване на живота на сегашните мощности, етапно заменяне с нови производства, какви са конкретните проекти, какъв човешки ресурс е необходим, описание на социални рискове и как се компенсират им. Всяко забавяне и кабинетно писане без участие на местен бизнес, местни административни структури – социални, образователни, регулиращи,  общински администрации, неправителствен сектор, политически представени партии на местно ниво, носи голям риск.

  1. 4. Кадри: Министерство на образованието да се намеси бързо в системата на средното и висшето образование в старозагорско и да гарантира фокусирано производство на кадри за новите индустрии и проекти – не само на управленско, но и на изпълнителско ниво. Изграждане на специален център за преквалификация на територията на областта.

Мотив: Традиционния модел на частични интервенции, прилагане на трудно сработващият модел на дуално образование, партньорства с компании, пък било и с Майкрософт, не е ефективен на проблема, които решаваме. Нужно е цялостно преначертаване на образователната инфраструктура, бързо извървяване на тежките административни процедури и силна подкрепа – методическа, финансова, материална, логистична за редните училища и Тракийския университет.

  1. Социална подкрепа: Незабавно да започне подготовка на анализ за броя на семействата, които ще останат в риск заради трансформацията, въпреки стартирането на нови проекти. Разработване на справедлива социални пакети за тях: ранно пенсиониране, данъчни облекчения, право на по-ниски сметки за битови услуги, здравни пакети, образователни пакети за децата от тези семейства.

Мотив: Съществуващата система на социална подкрепа и компенсации е неадекватна като приложение и ефект.

  1. 5. ТЕЦ-2: Бърз старт на преговори за ТЕЦ-2 с Брюксел с цел поучаване на удължена експлоатация и възможност държавата да продължи да помага на централата. Паралелно с това кадърно подготвен план за преструктурирането на централата с конкретен срок, за да бъде обосновано и защитено удължаването на държавната помощ до постигането на това преструктуриране.

Мотив: Към момента страната не разполага с други големи енергийни мощности, освен въглищните централи, с които да балансира националната енергийна система.

 

В материала съм използвал само публично достъпни данни от ИПИ и НСИ.

Драгомир Стойнев: Рискове и възможности са Старозагорско – икономика, енергетика и доходи

За автора
-

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>