Първата българска постановка по персийския епос „Шах-наме” гостува на 13 декември в Стара Загора=.
Премиерата на спектакъла преди три години е посветена на 1010 години от създаването на епоса „Шах-наме“, който е в списъка на ЮНЕСКО за „Шедьоври в нематериалното наследства на човечеството“. Текстът е писан в продължение на 35 години, разказвайки в стихове доислямската история на древен Иран, за което Фердоуси е наричан „персийския Шекспир“.
Композиторът Николай Иванов получи награди АСКЕЕР 2022 и ИКАР 2022 за авторската музика, която преплита уникални източни мотиви със живото изпълнението на Марина Великова на различни традиционни и класически инструменти. Юлиян Табаков получи номинация АСКЕЕР 2022 за великолепните си костюми.
Спектакълът има няколко международни фестивални участия, включително гала откриване на 40-тия Международен Театрален Фестивал „Фаджр” в Техеран.
В представлението участват различни поколения известни артисти от столични театри и сериали: Добрин Досев, Велислав Павлов, Жана Рашева, Севар Иванов, Васил Ряхов, Ралица Стоянова, Росен Михайлов, както и алумни и студенти от НБУ.
Спектакълът разказва историята на принц Зал, който отхвърлен от баща си, отгледан от митична птица, по-късно реабилитиран като владетел се влюбва в индийска принцеса. Двамата влюбени са изправени пред редица предизвикателства, за да запазят любовта си преодолявайки политическите препятствия. Спектакълът повдига въпроси, актуални и днес: за любовта, човечността, истината, както и за достойнството, властта и отговорността да управляваш. Една от най-красивите любовни истории от древен Иран.
„Древността се отдалечава все повече от днешното време и умовете ни. Има опасност да изгубим ключа да разбираме нейните текстове. А те съдържат общочовешки послания и познания за нашата природа и устройството на света. Спектакълът „Шахнаме: Сказание за Зал“ разказва за обществени и политически ситуации, които са актуални и повтарящи се и до днес. И тези древни истории всъщност съдържат решения на всички съвременни проблеми, стига да имаме сетивата да ги различим“, споделя режисьорката Елена Панайотова.
Кой е Фердоуси и защо го сравняват с Кир Велики ?
Хаким Абу’л-Касим Фердоуси е един от най-великите поети на Персия (днешен Иран), известен е с прозвището Омир персийски.
Роден е през 935 г. в семейството феодал, владеел е перфектно арабски и персийски езици. Бил е на служба при султан Махмуд от Газник, на когото посвещава поемата. „Шах-наме”. В нея той събира мъдрости и легенди, разкази и афоризми, написани на прост език, и описващи реални герои и събития и обхващащи период от 4000 години. „Шах-наме” осигурява на иранците бляскава идентичност. Популяризира идеята за горда и древна раса, наследник на едно единствено родословие и запазва персийския език, който се използва и днес.
Легенда разказва, че султан Махмуд от Газни му плаща в сребро, а не в злато, както обещал. Поетът отива в местната баня и разделя парите между теляка и продавача на шербет. Твърди се, че талантливият Фердоуси съчинява сатира за свидливостта на султана. Това става причина владетелят да размисли и години по-късно да му изплати обещаното злато. В денят на смъртта на поета, който живял в бедност и изгнание, в родния му град Тус, докато през едната градска порта влиза керван от султана, от другата излиза процесия с неговото погребение, защото е било забранено дори да бъда погребан в града.
Това е историята. И легендата.
Първата гробницата на Фердоуси е съградена през 1020 г. и в продължение на девет века последният му дом е малък мавзолей, където е погребан от дъщеря си. Едва през XVI в. Абдулла хан Втори заповядва да се издигне нов монумент.
През 1933 г. е издигнат мавзолей в родния град на най-известния ирански поет, чиито псевдоним Фердоуси означава „Райски”, в центъра на характерната за Иран цветна градина чахарбаг. Съграден е от бял мрамор с колони, релефи със сцени и стихове от най-прочутото му произведение „Шах-наме”.
Гробницата прилича на архитектурния стил от времето на династията на Ахеменидите. На всяка една страна има изсечени фарахарвари – ангели пазители от времето на зороастрийската религия.
Гробницата на Фердоуси наподобява на гробницата на Кир Велики, който управлява през VI в. пр. Христа и е признат за „Баща на иранския народ”. Тя е издигната в Пасаргада, опасана е с колони, поддържани от митраиски бикове и носи на фасадата си символа на древния персийски бог Ахура Мазда, известен в зороастризма като владетел на Вселената.
И двете гробници са сред най-впечатляващите епични гробници в света.
В началото на XX в. последната иранска династия Пахлави издига в национален култ епоса „Шах-наме”. Със средства, събрани от дарения на ирански интелектуалци, е поставен паметник на писателя в неголямо езеро точно срещу мавзолея. Семейства от цялата страна идват тук, за да се поклонят пред Фердоуси. Гидовете по традиция рецитират стихове от „Шах-наме” и правят посещението незабравимо.
Персийският поет се радва на огромна популярност не само в Иран, но и в Таджикистан, Узбекистан и Афганистан.
300 персийски думи, достигнали от Персия до нашата страна ползваме днес в българския език. Всички те могат да бъдат намерени в проучването на д-р Хаджар Фиюзи, което се появи като книга през 2018 г. Без да се замисляме често използваме перде, адаш, филе, каскет, чешма, чадър, халва, риза, чанта…
