Стара Загора отбеляза 144 години от повторното Освобождение на града

На днешния ден се навършват 144 години от повторното Освобождение на Стара Загора по
време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. Община Стара Загора и Старозагорска
митрополия отбелязаха славната дата в историята на града. По този повод в храм “Света
Троица“ свещеници отслужиха заупокойна молитва в памет на загиналите български
опълченци, руски воини и мирни граждани.
На службата присъстваха зам.-кметът на Стара Загора Милена Желева, началникът на отдел
„Култура“ Диана Атанасова,  представители на общинска администрация и Регионален
исторически музей, общински съветници и граждани.
На 22 юли 1877 г. град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк, под
командването на херцог Лайхтембергски. Българските опълченци и руските войски с
генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 г. На
следващия ден е избрана привременна комисия с председател учителят – поет и общественик
П. Р. Славейков.
Радостта не трае дълго. Сюлейман паша отдава голямо значение на стратегическото
положение на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната
битка между двете войски е на 31 юли 1877 г. В боевете при Стара Загора получават бойното
си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски загива и командирът на
Трета опълченска дружина подп. Калитин. След продължителен бой войските на предния
отряд на генерал Гурко се оттеглят за да защитават прохода Шипка. Част от населението на
града, заедно с придошлите от селата също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не
успяват да се изтеглят са зверски избити. Градът е превзет, опожарен и сринат до основи от
османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души мирно население. Много
млади жени и деца са отвлечени в робство.
По различни сведения загиват около 14 500 българи от града и селата на юг от града. Не са
пощадени дори и тези, които търсят спасение в православните храмове. Освирепели от
твърдата съпротива, турците извършват нечувани кланета и опожаряват града. Цели пет
месеца градът остава в тяхно владение. През това време пожарищата продължават да тлеят, а навсякъде в града има камари от трупове. Властите безуспешно се опитват да ги погребат.
Мъченически загиналите старозагорци и жители на околните села, които са потърсили
спасение в града, така и не са погребани и костите им белеят по улиците.
Въпреки тежката зима на 1877 г. русите атакуват и на 10 декември пада обсаденият Плевен.
Руските войски, проявявайки героизъм и себеотрицание преминават успешно
старопланинските проходи. В началото на януари 1878 г. под командването на генералите Ф.
Радецки, Н. Святополк – Мирски и М. Скобелев русите разбиват лагера на турските войски
при Шипка-Шейново. Руските войски преминават бързо през подбалканското поле, като се
сражават с остатъците на османската армия.
На 13 януари 1878 г. те повторно освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено
посрещане на освободителите от страна на населението. Единственият човек, който ги
посреща е българката Неда Черковина, която успява да оцелее в петмесечния ад. За нейните

страдания пише възрожденецът Г. Димитров в книгата си ,,Страданията на българите и
Освобождението на България през 1877-78 год.”
Започва бавното и мъчително възстановяване на града от руините, за да достигне до нас,
съвременниците в днешния си вид.

Стара Загора отбеляза 144 години от повторното Освобождение на града

За автора
-

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>