Днес се навършват 126 години от рождението на Гео Милев
Днес се навършват 126 години от рождението на Гео Милев. Точно след 4 месеца пък ще си навършат 100 години от гибелта му.
През живота си Гео Милев се занимава активно с публицистика в духа на модернистичните течения в българската следвоенна литература.
В произведенията си Гео Милев смело прокламира естетическите си възгледи и модерните идеи за човека и неговата трагичност. Да си припомним:
Гео Милев е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле (днешния град Раднево). Негов баща е учителят и журналист Мильо Касабов. Когато Гео Милев е на 2 години той и семейството му се преместват в Стара Загора. Там баща му отваря книжарница и основава издателство. Същата година Гео Милев се записва в старозагорската гимназия и учи там до 1911 година. Пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения. Превежда от руски език стихотворения на видни автори като Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов и други.
След като завършва старозагорската гимназия през 1911 година, Гео Милев се премества в София, където записва в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ специалността романска филология. Учи я само една година, до 1912 година, след което се премества в Лайпциг, където се установява за две години. Там слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел – най-видният представител на немския литературен символизъм.
През юли 1914 година Гео Милев заминава за Лондон. Там се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн.
На родна земя авторът печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Ридхард Демел, Пол Верлен, Емил Верхран и Фридирих Нищше. Освен, че съдържат преведени от Гео Милев техни стихове, всеки от листовете е посветен на няколко от младите поети – символисти от онова време. Сред тях се открояват Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Успоредно с това се грижи и поддържа работата около книжарницата на баща си, който е мобилизиран на фронта на Първата световна война.
Обстоятелствата обаче рязко прекъсват дейността на Гео Милев – той е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам е изпратен като старши подофицер в 34-ти троянски полк, който е на позиция при местността Дойран. На 29 април 1917 година неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.
През февруари 1918 година Гео Милев заминава заедно с бъдещата си съпругата си за Берлин, за да бъде опериран. Лечението му там продължава до март следващата година.
След като приключва лечението си в немската столица, Гео Милев се връща в София. Веднага се захваща с публицистика и започва да издава списание „Везни“. То излиза три години – от 1919 до 1922 година. През този период изданието се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. Това са години на тежки социални, икономически и политически сътресения в България. Събитията естествено са отразени в публицистиката на Гео Милев,
През 1923 година авторът преживява ужаса на Септемврийското въстание. Две години след спирането на вестник „Везни”, през януари 1924 година започва да излиза списание „Пламък“. В него Гео Милев печата статии, написани в духа на времето, в което живее. Творбите му са под надслов „Грозни прози“, към тях се включва и поемата „Ад“. В това издание излиза и емблематичната му поема – „Септември“, посветена на събитията от 1923 година. Именно заради нея, книжки 7 и 8, в които е публикувана, се конфискуват и забраняват.
На 23 януари 1925 година срещу поета започна углавно дело 249 по Закона за защита на държавата заради тежките си слова и разобличаването на жестокостта на управниците, потушили въстанието. Осъден е на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за две години. Гео Милев решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията, след което изчезва безследно.
Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София.
Къщата, в която е живял Милев в Стара Загора, днес е превърната в музей.