Хубостта цена няма…

Тодоровден, традиционен събор на роми калайджии до Автогарата в Стара Загора. Часът е около 13 и 30-сет. Пристигат хора от близо и далеч. Открай време се знае, че на събори като този се избират булки. Дрескодът за събитието: дълги коси, диадеми,високи токчета и грим. Въпреки класическите кърпи и цветните поли на бабите обаче, младите момичета не носят натрюфени рокли с воали. Попадаме най-напред на Митко Гълъба, който също е дошъл за булка.

При обиколката ни на събора разбираме, че има и такива, които вече са платили за булка и са доволни от избора на момиче.
Изпълняваме заръката на роднината и снимаме момата. Представят ни още една нова булка, но за нея пари не са давани.
Подобно на Митко Гълъба, за булка е дошъл и Васил Христов. Казва, че е от Хасково, впечатлява със злато.
Дават ли се в днешно време пари за булка или това е мит?
Че някои от гостите на събора имат опит в пазарлъка става ясно от дама, която иска пари за интервю.
По-късно жената сваля на 20 лв, за да разкаже историята си, а господин ни заплашва, че ако го снимаме, до 15 минути няма да сме там. На фона на напрегнатата обстановка, срещаме Ана, която ни разказва културно за традициите.
Сред нагласените момичета има и доста малки. Майките им ги дърпат, за да не попаднат пред камерата. Симпатична госпожица в червено не иска пари за интервю, но то е едва няколко секунди.
Солиден автопарк допълва гледката на събора. Има наистина скъпи коли, както и микробуси, с които са дошли цели родове. Намериха ли си булки кандидат-младоженците и младоженци кандидат-булките – приказката е без край.

За автора
-

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>